„ИТАЛЬЯНЕЦ”
Михаил Аркадьевич Шейнкман/ Светлов (1903-1964 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИТАЛИАНЕЦЪТ
Черен кръст на гърди италиански –
прашен, чужд, без цветя и украси;
в небогато семейство отгледан
син единствен, наследник последен...
Ти какво, от Неапол красавецо,
на полята в Русия оставил си?
Свойта радост защо ли забрави
в знаменития, родния залив?
При Моздок аз, убил те накрая,
за вулкана далечен мечтаех!
Сред безкрайните волжски простори
аз мечтаех за южни гондоли!
Но не аз пистолети размятах
да бедя италианското лято
и не мои стрели са свистели
над родината на Рафаело!
Стрелях тук! Тук, където живея,
тук роден съм, с това се гордея,
тук народите в нашта родина
не превеждат мечти и билини.
Та нима наште донски излучини
са изучили чуждите учени?
И Русия, Расея – държава
наша – ти ли ора и засява?
Не! Пристигна със зли ешелони
да превземаш далечни колонии;
твоят кръст на фамилното щастие
до гробовни размери израснал е...
От родината гоня тираните
чуждоземни и вражия глум!
Стрелям аз към грабителя – няма по́
справедливо от моя куршум!
Вече с кръста си тук ще живееш!
Вятър в снежни простори ечи
и небе италианско синее
в остъклените мъртви очи...
* Дифтонг – гласните „иа” в думите „италианец” и „италиански” са съчетание, което може да се чете в един слог – като „я”.
* Моздо́к – град в Русия, административен център на Моздокския район на Северна Осетия.
* Излучина – рязък завой, кривулица на река.
Ударения
ИТАЛИАНЕЦЪТ
Че́рен кръ́ст на гърди́ италя́нски –
пра́шен, чу́жд, без цветя́ и укра́си;
в небога́то семе́йство отгле́дан
син еди́нствен, насле́дник после́ден...
Ти какво́, от Неа́пол краса́вецо,
на поля́та в Руси́я оста́вил си?
Сво́йта ра́дост зашто́ ли забра́ви
в знамени́тия, ро́дния за́лив?
При Моздо́к аз, уби́л те накра́я,
за вулка́на дале́чен мечта́ех!
Сред безкра́йните во́лжски просто́ри
аз мечта́ех за ю́жни гондо́ли!
Но не а́з пистоле́ти размя́тах
да бедя́ италя́нското ля́то
и не мо́и стрели́ са свисте́ли
над роди́ната на Рафае́ло!
Стре́лях ту́к! Ту́к, къде́то живе́я,
ту́к роде́н съм, с това́ се горде́я,
ту́к наро́дите в на́шта роди́на
не преве́ждат мечти́ и били́ни.
Та нима́ на́ште до́нски излу́чини
са изу́чили чу́ждите у́чени?
И Руси́я, Расе́я – държа́ва
на́ша – ти́ ли ора́ и зася́ва?
Не́! Присти́гна със зли́ ешело́ни
да превзе́маш дале́чни коло́нии;
тво́ят кръ́ст на фами́лното шта́стие
до гробо́вни разме́ри изра́снал е...
От роди́ната го́ня тира́ните
чуждозе́мни и вра́жия глу́м!
Стре́лям а́з към граби́теля – ня́ма по́
справедли́во от мо́я куршу́м!
Ве́че с кръ́ста си ту́к ште живе́еш!
Вя́тър в сне́жни просто́ри ечи́
и небе́ италя́нско сине́е
в остъкле́ните мъ́ртви очи́...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Светлов
ИТАЛЬЯНЕЦ
Черный крест на груди итальянца,
Ни резьбы, ни узора, ни глянца, –
Небогатым семейством хранимый
И единственным сыном носимый...
Молодой уроженец Неаполя!
Что оставил в России ты на поле?
Почему ты не мог быть счастливым
Над родным знаменитым заливом?
Я, убивший тебя под Моздоком,
Так мечтал о вулкане далеком!
Как я грезил на волжском приволье
Хоть разок прокатиться в гондоле!
Но ведь я не пришел с пистолетом
Отнимать итальянское лето,
Но ведь пули мои не свистели
Над священной землей Рафаэля!
Здесь я выстрелил! Здесь, где родился,
Где собой и друзьями гордился,
Где былины о наших народах
Никогда не звучат в переводах.
Разве среднего Дона излучина
Иностранным ученым изучена?
Нашу землю – Россию, Расею –
Разве ты распахал и засеял?
Нет! Тебя привезли в эшелоне
Для захвата далеких колоний,
Чтобы крест из ларца из фамильного
Вырастал до размеров могильного...
Я не дам свою родину вывезти
За простор чужеземных морей!
Я стреляю – и нет справедливости
Справедливее пули моей!
Никогда ты здесь не жил и не был!..
Но разбросано в снежных полях
Итальянское синее небо,
Застекленное в мертвых глазах...
1943 г.
---------------
Руският поет и драматург Михаил Светлов (Михаил Аркадьевич Шейнкман/ Светлов) е роден на 4/17 юни 1903 г. в гр. Екатеринослав, днес Днепропетровск. Публикува поезия от 1917 г. През 1920 г. е доброволец в Червената армия и взема активно участие в Гражданската война. От 1922 г. живее в Москва. Учи в Московския държавен университет (1927-1928 г.). През годините на Отечествената война е кореспондент на в. „Красная звезда” и работи във фронтовия печат. Твори в направлението социалистически реализъм, пише за грубия живот и за войната, но е и поет на романтиката и мечтите. Автор е на стихосбирките „Рельсы” (1922 г.), „Стихи” (1924 г.), „Корни” (1925 г.), „Горизонт” (1959 г.), „Охотничий домик” (1964 г.), „Стихи последних лет” (1967 г.) и др., на пиесите „Глубокая провинция” (1935 г.), „Сказка” (1939 г.), „Двадцать лет спустя” (1940 г.), „Мыс Желания” (1940 г.), „Бранденбургские ворота” (1946 г.), „Чужое счастье” (1953 г.), „С новым счастьем” (1956 г.) и др. Преподавал е в Литературния институт „Максим Горки”. Умира на 28 септември 1964 г. в Москва.